Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моят блог в Blog.bg
Автор: istorik Категория: Технологии
Прочетен: 77078 Постинги: 7 Коментари: 6
Постинги в блога
За поредна година 5 октомври се отбелязва по цял свят като Международен ден на учителите.
На 5 октомври 1966 г. е приет документ, който се отнася до статута на учителя, а през 1994 г. Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) го обявява за Международен ден на учителя. Професионалният празник на учителя се отбелязва в над 100 държави от цял свят.
Този празник беше утвърден от ЮНЕСКО по предложение на Интернационала на образованието, като идеята за дата на празника на международното учителско движение е на българската делегация.
Този ден е още един повод за равносметка за свършеното, за търсене на отговори на глобалните въпроси, свързани с мисията на учителската професия, за навлизането на информационните технологии и комуникациите в сферата на образованието, за професионализма при работата с децата, за обучението през целия живот…

Честит празник на всички колеги, за които да бъдат учители е не просто работа, а - призвание!

---

А как празнуват този ден в Китай?

Китайците уважават учителите, тази традиция има дълга история. В древността, хората са уважавали учителите като родителите си, а в една известна фраза се казва, че ако един човек е твой учител дори за един ден, става твой баща завинаги. Затова, по традиция, по време на празника на учителя, учениците подаряват много неща на учителите си, за да им благодарят за вниманието през изминалата година. Но тази година, има голяма промяна в тази традиция.

Една седмица преди празника, много ученици и техните родители вече подготвят подаръци за учителите, например торти, цветя, поздравителни картички и други. Тези подаръци изразяват искрени пожелания и поздрави към учителите, но учителите казват, че за тях не е приятно да приемат тези подаръци. Защото децата нямат доходи, родителите им трябва да плащат за подаръците. И по този начин, лесно може да възникне конкуренция по подаръците между децата, а това оказва лошо влияние върху тези деца, които имат по-скромни финансови възможности.

В град Шънян, на входа на училище "Тънфей" на стената има голям надпис, който гласи : "На празника, ние всички учители се отказваме от всякакви подаръци, благодаря ви за подкрепата!" Родителите на децата приветстват декларацията и много се радват на това. Те казват, че от седмица започват да мислят какво да подаряват на учителите, и не знаят те какво харесват, и подаръците не може да бъдат евтини, а и детето ще се притеснява, ако има по-скромен дял в сравнение със скъпите подаръци на другите деца. Учителите казват, че учениците и родителите им не ги разбират. Подаръците наистина са бреме за тях. Те обещават, че сериозно ще се грижат за всички деца, дори - и без подаръци. Отказът от подаръци може да изчисти отношенията между учителите и родителите.

А от какво се нуждаят най-много учителите? Много е просто... Само да виждат учениците си да растат здрави и весели. По време на празника директорът на училище "Чаочънлу" в град Циндао предлага дейности по линията "Благодарности на учителите и уважение всеки ден", в които апелират учениците да учат сериозно, да поздравяват учителите си чрез Е-mail...

По интересно е това, че на този празник учениците получават подаръци от учителите си. В училището "Пеймалу" в Хунчиао всички ученици получават специален подарък от учителите си - красива картичка със сърдечни думи от учителите. Те сами правят и написват различни пожелания от сърце за своите ученици. Това изразява грижата и любовта на учителите към учениците им. И децата, и техните родители се трогват много от картичките, защото ги считат за безценен подарък.
Категория: Технологии
Прочетен: 2168 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.11.2007 12:06
1. Форум по обща и военна история:

http://forum.boinaslava.net/

2. Сайт и форум, посветени на науката:

http://bgnauka.eu/

http://bgnauka.eu/forum/

3. Блогът на вестник "Капитал", посветен на науката:

http://www.capital.bg/browseblog.php?blogrubr=817

4. Сайт, посветен на социалните науки:

http://www.socialninauki.com/

5. Да поиграем кореспондентен шахмат:

http://bg-science.eu/chess/

---

6.  Сайт + форум, посветен на бойните изкуства

http://daobg.com/

---

Пожелавам ви приятно четене!
Категория: Технологии
Прочетен: 1355 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.12.2007 16:45
23.07.2006 13:24 - Целувката
Целувката

Кратка история на целувката

Първите целувки в света са били предизвикани от стремежа на първобитните ни предци да си набавят сол, като оближат потта на ближния. Това е станало, когато човекът е тръгнал изправен и е загубил силното окосмяване на тялото си.
Целувки в най-причудливи пози са запазени в еротични изображения, достигнали до нас от най-старите цивилизации – тези на Египет. Китай, Индия, Гърция, Рим...
Според теорията на древногръцкия философ Платон, хората са били двуполови същества с по две глави, с по четири крака и с по четири ръце. Тези същества били толкова високомерни, че веднъж вбесеният бог Зевс ги разделил на две. Те така си ходят и до днес – разделени.
Само в целувката, учи Платон, двете части се събират заедно и възстановяват хармонията на цялото.
Предците ни целували не само своите роднини и приятели, но също така – и търговци, пътници, а някои целували дори и домашните си животни. Такава била общоприетата практика в древен Рим.
В древен Египет целувката била непозната. Царица Клеопатра VII, прочута с безбройните си любовници, нито веднъж не се е целувала с мъж.
През Средновековието, целувките се разделяли по класов признак: равните се целували по устните, на уважаваните хора целували ръката, на представителите на висшата класа – коляното, а на духовниците – ходилата. Мъжът, целунал жена пред други хора, бил длъжен да се ожени за нея. Това правило обаче било нарушавано масово. Католическата църква признала за смъртен грях целуването с цел склоняване към прелюбодеяние.
До XVII век, незавсимо от бушуващите епидемии от чума и сифилис, хората се целували охотно и щедро.
Постепенно, страхът от зараза наложил нови знаци на внимание към личността на другия като поклона, повдигането на шапката, махването с ръка или кимването с глава.

Ползите от целуването

Целувката е гаранция за дълголетие. Хората, които често целуват близките си, живеят с около 5 години по-дълго от останалите, които не го правят, категорични са учените. Дългогодишно изследване, чиито резултати са публикувани в списание “Science” (“Наука”), доказва, че тези, които демонстрират любовта си с целувки, остаряват по-бавно от тези, които не правят така.
Лечебният ефект на целувката е доказан. Учените я смятат за естествено и безопасно средство за взаимна имунотерапия.
По езика и по устните има милиони нервни окончания, чието дразнене, в комбинация с погалвания на главата, врата и тялото предизвиква еуфория (заради отделянето на ендорфини, енкефалини и динорфини в много части на мозъка, главно – в лимбичната нервна система).
Освен това, веществата, съдържащи се в човешката слюнка, ни помагат да си съставим подробно впечатление за партньора. При целувката, от уста в уста се предават средно по 7 мг. мазнини, 0,7 мг. белтъци, 0,45 мг. Соли, малко волфрам и злато, както и около 200 стрептококи, стафилококи и други бактерии. Това е напълно достатъчно, за да може мозъкът ни да анализира генетичната ни съвместимост с партнжора. 80% от бактериите в човешката слюнка са еднакви при всички хора, а 20% са индивидуални. По време на целуването, тези бактерии се предават на партньора, активират други организми, а оттам – и имунната система като ускоряват образуването на антитела в организма.
А стоматолозите смятат целувката за своеобразен природен очистител: по своята ефективност тя напомня дъвката, предотвратяваща образуването на кариес. Обяснението на този феномен е просто: в слюнката се съдържат калций, фосфор и естествен аналог на антибиотиците, който влияе благотворно върху зъбния емайл. Доказано е, че любителите на страстните целувки страдат по-рядко от пародонтоза – венците им постоянно се масажират.
Целувката притежава и обезболяващ ефект, който по своята ефективност надминава действието на минималната доза морфин.
Страстните целувки са прекрасно средство против образуване на бръчки – при целуването участват 30 лицеви мускула. От такава тренировка кожата става по-здрава и по-гладка.
При целуване, човек прави 60 вдишвания в минута, вместо обичайните 20, а сърцебиенето се увеличава до 110 - 120 удара в минута при мъжете и до 180 удара в минута при жените. В резултат от това, клетките получават повече кислород, стимулират се кръвообращението и работата на белите дробове.
Задържането на дишането при целуване действа на организма аналогично на оздравителното дишане на йогите.
По време на една целувка се изгарят 12 килокалории. Ако целуването се практикува всекидневно, за една година можем да се избавим от 1 кг. излишно тегло.
Тези, които се целуват, по-рядко страдат от заболявания на кръвта, на стомаха и на жлъчката.
Целувките са и лекарство срещу стреса (по-точно – против дистреса) – хората, които са целувани по-често, са по-уверени във възможностите си, по-лесно постигат успехи в своя личния живот и в работата си, настроени са по-оптимистично. Три целувки с времетраене по 20 сек. всяка са в състояние да повишат настроението ви за целия ден и да потиснат хормоните, активирани от стреса.

Правила за целуване в различните краища на света. Какво трябва да знаем, за да не си навлечем неприятности?

Оказва се, че един от най-популярните жестове на близост има различни правила в различните краища на света.
Скандал предизвика размяната на целувки между френския президент Жак Ширак и Лора Буш, между Мадона и Бритни Спиърс, между Михаил Горбачов и асистентката му Миранда, между Бил Клинтън и Моника Люински...
Прегръдките и целувките са забранени в Индия (родината на “Кама сутра”), в Китай, в Япония, в Дубай, в Иран, в Саудитска Арабия, в Мозамбик и в други държави.
В Китай и в Япония целуването на обществени места се смята за нарушение на добрия тон и за връх на непристойността.
В Полинезия и при ескимосите целувките са непознати. Проявата на симпатия се изразява с триене на носовете. Подобен жест, придружен с дълбока въздишка, се използва и в Индия. В Папуа за любовно обяснение се възприема захапването на веждите на партньора.
От 1933 г. в Италия действа забрана да се целуват шофьорите и пътниците в автобуси и в автомобили.
Учените са установили, че една от най-страшните болести на нашето време – СПИН – не се предава с целувка, а – само по полов път.
С новите изследвания на учените, целувката си връща старата слава и популярност на един жест на внимание, обич и уважение.
Най-подробният трактат за техниките на целуване е древноиндийската “Кама сутра”. В днешно време, в САЩ е популярен сборникът “Изкуството на целувката” от Уилям Кейн.
В американския щат Минесота всяка година, на 15 септември се провежда фестивал на целувката.
В Пловдив, на всеки 14 февруари, се провежда състезание за най-дълга целувка.
Категория: Технологии
Прочетен: 4748 Коментари: 0 Гласове: 0
Приятни и романтични неща, които би могъл да направиш за приятелката си

Наблюдавайте заедно изгрева на Слънцето.
Наблюдавайте зедно залеза на Слъннцето.
Наблюдавайте заедно нощното небе. Разкажи й нещо за съзвездията.
Посетете заедно планетариума в Смолян и чуйте лекция по астрономия в звездната зала. В неговата обсерватория, през деня, може да наблюдавате Слънчевите петна, а през нощта (всяка сряда) може да наблюдавате красивото нощно небе. Телескопът увеличава небесните обекти 375 пъти.
Когато видите падаща звезда (всъщност – метеор, който изгаря в земната атмосфера, докато пада на Земята), пожелайте си хубави неща.
Наблюдавайте заедно дъгата след дъжд.
Направи й масаж на гърба и на ръцете.
Слушайте класическа музика, прегърнати в полумрака. Запали ароматизирана пръчица или свещ.
Запишете се заедно да тренирате нещо – танци, фитнес, бойно изкуство, шахмат... Ако имате възможност, посещавайте няколко таккива неща.
Сгответе си заедно нещо вкусно.
Разходете се заедно под дъжда.
Дръжте се за ръце, прегръщайте се и се галете взаимно колкото може по-често.
Целувайте се при всяка възможност.
Пазарувайте заедно.
Заспете от умора, разговаряйки помежду си по телефона.
Регистрирайте се заедно в някакъв интернет-форум, свързан някакъв ваш общ имтерес.
Спете заедно (да, става дума за спане, а не за - секс), а после си разкажете кой какво е сънувал.
Разменяйте си стихове.
Напиши стихотворение, посветено на нея и й го подари.
Нарисувай нещо за нея и й го подари.
Подарявайте си взаимно подаръци.
Подари й малко букетче цветя.
Облечи някаква нейна дреха (тениска, пуловер, блуза или яке) и й дай да облече някаква твоя. Носете дрехата на другия през целия ден.
Научи кой е нейният любим мъжки парфюм и го използвай всеки път, когато отиваш на среща с нея.
Целуни я нежно по ръцете, по бузите, по врата, по ухото, по челото и по косата и прошепни: “Обичам те!”.
Казвай й “Обичам те.” Само когато чувстваш това.
Ако си пушач, постарай се да не пушиш преди и по време на срещата си с нея, ако тя е непушачка. Ако имаш воля, откажи цигарите заради нея.
Разходете се по плажа през деня.
Разходете се по плажа през нощта.
Кажи й, че тя е единственото момиче, което желаеш. Не лъжи!
Гледайте се взаимно в очите.
Напиши й любовна бележка и я сложи в нейния джоб.
Пращай й картички по интернет.
Пращай й картички по нормалната поща.
Пиши й дълги писма. (Дано тя да обича да чете дълги текстове...)
Купи й пръстенче (може да бъде за пръстите на ръцете или за пръстите на краката).
Пейте заедно (ако можете да пеете, разбира се!)
Чети й нещо на глас.
Позволи й да поседи на коленете ти.
Идете заедно на поход в планината или в гората.
Посещавайте музеи, картинни галерии, концерти, исторически забележителности.
Правете снимки – снимайте себе си, снимайте природата, снимайте ситуациите.
След като вечер си я изпратил до тях, прибери се и й позвъни веднага, за да не се притеснява тя за теб.
Разкажи й какво те вълнува, докато си в училище, в университета, на работа, на тренировка...
Танцувайте заедно.
Дръж ръката й, гледай я в очите, целуни ръката й (тази, която държиш в ръцете си) и я притисни до сърцето си.
Седнете пред огъня/камината/барбекюто.
Идете на китайски ресторант и се научете да се храните с клечки.
Помогни й да измие чиниите, след като сте се хранили заедно. (Може да ги измиеш и сам.)
Не се съмнявай в нея, не я ревнувай от другите й приятели и приятелки.
Остави й свободно време, което тя да отделя за себе си. Всеки се нуждае от лично време. Ти – също.
Заминавайки на далечен път, позвъни й по телефона и й кажи, че я обичаш.
Ако тя те помоли да извървите заедно един километър, ти бъди готов да извървиш с нея двойно по-голямо разстояние.
Постоянно й доказвай (с думи и с дела), че ти си нейният принц от приказките, нейната половинка.
Запознай се с нейните родители.
Запознай се с нейниите приятели и приятелки.
Запознай я със своите родители.
Запознай я със своите приятели и приятелки.
Идете заедно на кино, на театър, на концерт, на цирк.
Идете заедно на църква/параклис.
Посетете Рилския манастир, Агушевите конаци, пещерите “Леденика”, “Дяволското гърло”, “Снежанка”, някоя средновековна крепост...
Идете на екскурзия в чужбина в някоя близка държава.
Изучете взаимно навиците си.
Не допускай два пъти една и съща грешка.
Всеки има право на втори шанс – да се поправи.
Споделете си един на друг някои от своите тайни. (Но не – всичките; всеки има право да крие някакви тайни.).
Опиши й удоволствието, което изпитваш, когато си с нея.
Обикни себе си, преди да обикнеш някое животно и някой друг човек.
Научи няколко приятни фрази на чужди езици.
Поздрави я с песен по радиото.
Поздрави я чрез предаването “Море от любов”.
Среши косите й.
Не позволявай на никого да я обижда.
Категория: Тя и той
Прочетен: 6351 Коментари: 2 Гласове: 0
Как да се държим по време на писмен изпит - кандидатстудентски, държавен, текущ или - след 7 клас?

1. Задължително отидете навреме! Запомнете, че не се правят никакви (ама, наистина - никакви!) изключения за закъснелите.

2. Носете си минерална вода. Тя не само утолява жаждата, но е и един добър повод да посетите тоалетната, където бихте могли да се консултирате със своите записки, ако си носите такива, със свой съученик/колега или с някой от квесторите (това са преподаватели, който следят поведението на кандидатите в залата, където се провежда изпитът). Ако не страдате от високо кръвно налягане, може да си носите и чаша кафе (аз го предпочитам дълго!)...
Запомнете! Тоалетната може да се посещава чак след два часа, от началото на изпита.

3. За ядене, може да си носите шоколад - повишава кръвното налягане и стимулира работата на мозъка.

4. Не носете със себе си пейджър, джиесем, дискмен или радиостанция. Квесторите винаги ги хващат!

5. Не разчитайте на царски пищови! Не разчитайте и на не-царски пищови, да не говорим за "тежка артилерия" и за "танкове"! Не можете да ги скриете в дрехите си, просто, защото няма как, в жегите, да се навлечете с дрехи, като за екскурзия на Северния полюс или в Сибир!

6. Не драскайте по листовете си, ако ви доскучее. А може да ви доскучее, ако сте приключили (или само вие така си мислите), преди официалния край на изпита. Или, ако не си знаете въпросите, които са ви се паднали на изпита (много гаден момент, да знаете!)... Драсканиците могат да бъдат квалифицирани от изпитната комисия като таен знак. Всичко, различно от отговора ви на поставените въпроси, може да бъде квалифицирано така. И ще бъде! Бъдете сигурни!

7. Не напускайте залата, в която се провежда изпита веднага, след като квесторите съобщят темата или задачите, ако заглавието й или условията на задачите ви изненадат. Ако успеете да напишете нещичко, това, което сте написали, може да ви "донесе" поне тройка - оценка, която (но - само понякога!) е достатъчна, за да ви "вкара" в университета. Или - да ви "изкара" оттам, ако става дума за държавен изпит!

8. Ако не сте сигурни в някой цитат, по - добре е да не го пишете. В противен случай, другите ще се смеят над вашите гениални "бисери", а вие ще плачете или поне - ще се срамувате.

9. Носете със себе си своя любим талисман! Той не върши никаква практическа работа (не може да ви подсказва!), но и не пречи... Може пък, да успее да ви успокои и да ви вдъхне увереност в собствените ви сили.

10. В никакъв случай, не позволявайте смущението, обхванало съседите ви, да завладее и вас! Паниката е възможно най - лошото нещо, което може да ви се случи, по време на изпит.

11. Рано или късно, изпитът ще свърши.

12. Или ще си "вземете" изпита (или ще ви го "дадат"), или ще бъдете "скъсани" на него. Възможността да (не) успеете, ТОЗИ път, клони към 50%. Затова, притесненията, преди изпита, са излишни.

13. И, когато излезете от залата... Ще се сетите хиляди неща, които можехте да напишете. Но вече е твърде късно.
Затова, преди да излезете оттам, първо, проверете текста (или задачите си) за правописни, пунктуационни, стилистични, фактологически грешки. Прегледайте го пак. И - пак! След това, представете си, че сте излезли от изпита... Затворете очи и си представете, че вече сте в барчето на университета (или на училището) и си пиете следизпитното кафе. Успокойте се... А, сега, помислете какво още може(х)те да напишете. Отново прегледайте увода, тезата/тезите си, доказателствената част и заключението. Запомнете, че заключението се пише по - лесно, отколкото увода.
По - дългият текст се оценява по - субективно, отколкото краткия и, понякога, повече писане няма да ви се отрази зле - може преподавателите в комисията да се впечатлят. Но, ако сте писали разни "бози", разни "латински сериали"... в следващите 300 епизода, ще плачете!

Успех на изпитите!
Категория: Технологии
Прочетен: 1789 Коментари: 1 Гласове: 0
Приказките предопределят нашите роли в живота и в любовта.
За детските приказки и за психотерапията.
Приказкотерапия – що е то?

Спящата красавица, Червената шапчица, Пепеляшка, Снежната кралица, Василиса Прекрасна, Снежанка, Пенелопа, Ариадна, красивата Елена, баба Яга, добрата фея, ламята, лисицата, златната рибка, Иван Глупакът, Синдбад мореплавателя, Питър Пан, Али баба, Аладин, Хари Потър, Менелай, Парис, Одисей, Ахил, Хектор, Тезей, Херкулес, Едип, Орфей, крал Артур, Спартак, Александър III Македонски, Крали Марко, Квазимодо, Пъг, третият брат, котаракът в чизми, гарванът, вълкът, орелът, ракът, охлювът, блатният дух, грозното чудовище, грозното патенце... списъкът с примери е безкраен... – сами избираме коя роля да играем, с кой приказен, митологичен, легендарен или исторически персонаж да се самоидентифицираме.
“Имало едно време...”, “Някога, много отдавна...”, “Преди много години...”, "В дълбините на времето...", “В зората на историята...”,
“В XII век пр. Р. Хр. ...”, "Преди 13 500 години..." ...
Така започват не само приказните, но и напълно реални и исторически достоверни истории.
Известно ви е за чии истории иде реч – за моята, за вашата, за историите на моите приятели, на вашите приятели, на всички хора.
Не си мислете, че вълшебните приказки са само атрибут на щастливото детство, като бабините курабийки, като плюшената играчка, с която заспиваме, като люлеещия се стол – конче, като игрите с куклите или с пластмасовите войници...
Искаме или – не, хората се раждат, за да претворят в живота си някоя приказка или пък – няколко приказки.
От хилядолетия - насам, все това правим и не се уморяваме да разиграваме различните сценарии, усвоени в течение на нашето детство.
Върху главите на децата се изсипват купища сценарии – и приказни, и митологични, и легендарни, и исторически, и литературни, и от басни...
Още в най – крехка възраст, всяко дете започва да отдава предпочитание на някаква определена история (или на някакви определени истории) и моли родителите си да му я (ги) разказват безброй пъти.
Именно любимата приказка (или няколкото любими приказки) ще стане (станат) определяща (определящи) при формирането на неговия жизнен сценарий, именно тя (те), впоследствие, ще може (могат) да обясни (обяснят) психологически логиката на няговите постъпки.
Не е трудно да се разбере коя е “вашата приказка” (могат да бъдат и няколко приказки!).
Не се предоверявайте на паметта си, защото тя, нерядко, приема желаното за действително, за истинно, за истинско.
Трябва да определите с кой персонаж (кои персонажи) от любимата ви история (любимите ви истории) се самоидентифицирате.
Защото всеки герой разиграва, от векове – насам, някаква точно определена социална роля...
Спящата красавица живее в очакване да бъде открита от принца. Пепеляшка позволява на всички да я експлоатират. Червената шапчица се среща с вълка и... отказва да порастне, а баба й не желае да умре в старчески дом (затова, умират?) – вълкът ги изяжда... Спартак не иска да умре като роб. Александър мечтае да стане велик пълководец. Али баба открива пещера, пълна със съкровища. Аладин открива вълшебна лампа и вълшебен пръстен, обитавани от духове, които му помагат. Златната рибка сбъдва три желания. Полубогът Ахил предпочита да умре млад и известен, отколкото стар и неизвестен. Той е почти безсмъртен, но бива улучен от отровна стрела в единственото незащитено място на тялото си – петата. Одисей, с хитрост и измама, успява да превземе Троя и, след Троянската война, обикаля моретата, в продължение на много години. А в родината му, неговата вярна съпруга – Пенелопа – го чака. Парис трябва да даде златна ябълка на най – красивата богиня (и да обиди останалите богини!). За награда, позволява му се да се сдобие с най – красивата жена на света (за сметка на цар Менелай, който я губи!) и да убие почти безсмъртния Ахил. Най – силният човек на света – Херкулес – трябва да извърши 12 подвига, даже, за малко, подпира небето, за да не се срути то върху Земята! Тезей се лута в критския Лабиринт, среща Минотавъра, убива го, а, с помощта на принцеса Ариадна, успява да излезе оттам. Отвлича я, а, после я изоставя, заради друга жена. Баба Яга живее в къща с кокоши крака, която може да се движи, а, освен това, вещицата може да лети, яхнала метла с дълга дръжка. Орфей трябва да изведе съпругата си – Евридика – от света на мъртвите, но без да се обръща назад. Нетърпелив да я види отново или невярващ, че тя се движи зад него, той проявява неблагоразумието да погледне назад и я губи. Лисицата успява да принуди гарвана да изграчи и да изтърве парченцето сирене, което е стиснал с клюна си, успява да накара болния вълк да я носи на гръб, открадва рибния улов от стареца, но не успява да достигне до гроздето и решава, че то е кисело... Иван Глупакът трябва да отиде неизвестно къде, да се срещне с неизвестен персонаж, да донесе неизвестно какво – информация или предмет...
И така нататък. И нататък – така...
Интересно е да се знае, че в реалния живот, хората, приели за свой пътеводител роли от една и съща приказка (легенда, мит, история, роман, басня...), рано или късно, неизменно се срещат един с друг. Така, в живота на красавицата винаги присъства едно чудовище, ужасно грозно, на външен вид, но добро по душа. Присъстват, също така, и слабият баща, заради когото красавицата тръбва да се пожертва – да се прежали и да се омъжи за чудовището (или – за жабока). До тази тройка се нареждат и алчните сестри, които виждаме и около Пепеляшка. Снежанка е обградена от най – вярната стража – седем джуджета, нейни върли фенове, които ще трябва да я отстъпят на мъжа, който успее да я съживи с целувка. Червената Шапчица задължително среща своя вълк (понякога – не само един!).
По любимите приказки е лесно да определим кои ще бъдат нашите житейски проблеми, кои ще бъдат нашите спътници в живота, но – и какви стратегии и тактики за решаването на житейските си проблеми да изберем. Например, Снежната кралица ще играе ролята на фаталната жена (la femme fatale) в живота на мъжете, а Герда ще стопля вледенените мъжки сърца. Спящата красавица и Снежанка, от своя страна, ще спят, докато мъжа на мечтите им ги открие (за всеки влак има пътници, а, също така, и за всеки пътник има влак) и ги събуди с целувка. Чудовището (Звярът) и Жабокът ще чакат някоя принцеса да ги целуне, за да се превърнат в красиви принцове (без царство!). Крал Ричард I Лъвското Сърце ще иска да размени цялото си царство за един кон, с който да избяга от бойното поле, където армията му търпи поражение. Жана д’Арк и Ивайло ще поведат своя народ срещу нашествениците и ще ги прогонят. Рицарите от ордена на Тамплиерите ще бъдат изгорени на клада, макар да са невинни. Жана д’Арк – също. Но, малко след това, проклятията им ще донесат мъщителната смърт на техните мъчители. Хари Потър и Пъг, един ден, ще порастнат и ще станат най – великите магове във Вселената. Дон Кихот ще се бори с вятърни мелници, които ще му се привиждат като зли духове, демони и сарацини...
Едно време, нашите предци са се отнасяли напълно сериозно към вълшебните истории. Чак до XVIII век, е било съвсем в реда на нещата, приказки да се разказват не само на децата, но – и на възрастните. Днес, като че ли, тази традиция, постепенно, се завръща, във вид на новаторска... психотерапевтична практика, наречена “приказкотерапия”. Използването на приказките за решаването на лични проблеми е ново направление в психотерапията, но, както показва практиката – много интересно и много перспективно.
Приказката притежава психотерапевтичен ефект, тъй като в нея, абсолютно винаги, се намира изход от проблемната ситуация, а слабият или ощетеният герой, в края на повествуванието, се трансформира в силна, успяваща и самоатуализираща се личност.
В някои случаи, е по – полезно да представиш своята житейска история във вид на приказка, а не – да търсиш готов приказен сценарий. Когато, по време на психотерапевтичен сеанс, на възрастен човек му предложат да измисли приказка за самия себе си, той тръгва по същия път, по който върви и всеки автор, от хилядолетия – насам: разказва за нещата, които го вълнуват, които го огорчават, които го плашат най – много, тоест – за своите лични проблеми.
Любопитен е фактът, че приказките, измислени от деца, не са толкова “цветни” – много по – реалистични са и рядко краят им завършва щастливо.
Приказките на възрастните, често, изобщо нямат край – нито добър, нито лош. Всъщност, краят им се натрапва от само себе си, както става и при приказките, но разказвачът не го вижда ясно. Или, по – точно – на него, от самото начало, не му достигат сили да приеме очевадното решение (очевадните решения) на проблема (проблемите) си.
Но, рано или късно, събира смелост и поглежда истината в очите.
Вашият избор на герой в ролевите компютърни игри или в ролевите книги – игри дава възможност да нучите своите силни и слаби страни – като воин и като приключенец.
Можете да си изберете герой измежду следните типажи: варварин, гладиатор, горски елф, мрачен елф, джудже, вещица/магьосник, некромант, звероукротител, нинджа, монах/мъдрец, крадец... списъкът не претендира за изчерпателност.
Животът може да се разглежда като “реална приказка”, като “театър” или като “филм”. Ролите, които играем са различни: учители и ученици, ергени и семейни, млади и стари, мъже и жени, деца и родители, богати и бедни, щастливи и нещастни, добри и зли... И така нататък... Допълнителни нюанси към тези роли прибавя изборът на някой приказен или друг персонаж, чийто живот ни служи за пример и, чийто жизнен опит ни помага да преодоляваме своите житейски трудности.
Разбира се, не бива да забравяме, че не живеем нито в приказка, нито във филм, нито в минала историческа епоха, а - в настоящето. Откъдето следва, че всички сценарии и роли, които се намират в нашето съзнание, трябва да бъдат редактирани, с оглед на съвременната действителност.
Приказкотерапията е част от литеартурната психотерапия. Наред с много други видове психотерапия (музикотерапия, рисувателна терапия, театрална терапия/терапевтичен театър, поезиотерапия, танцова терапия, игрова терапия, терапия чрез бойни изкуства и така нататък), тя е част от изкуствотерапията/арттерапията.
Психотерапията е една много приятна паралелна терапия, която може да се прилага заедно с медикаментозната терапия или като самостоятелно лечение при множество психични, соматични (тоест - телесни) и психо – соматични заболявания.

Неделин Бояджиев

(ISTORIK)
Категория: Технологии
Прочетен: 2874 Коментари: 3 Гласове: 0
Защитни психологични механизми на личността

Всеки човек е единствен и неповторим. Неговата личност - също. Това своеобразие е причина за разнообразието на реакциите при различни факти и събития, които му се случват по време на биопсихосоциалното му съществуване.
В живота на всеки индивид се случват най-разнообразни събития. Част от тях са с положителен емоционален заряд. Други са изключително травмиращи, водещи до трайни личностови последици и промени. Реакциите при всеки са индивидуални и трудно предвидими, но все пак има фактори, които донякъде ги канализират:

- емоционално-моторна устойчивост на личността;

- интереси и нагласи на личността;

- защитни механизмина личността;

- социална подкрепа.

Въпросът за защитните психологични механизми на личността е поставен от Зигмунд Фройд. Според него, всеки човек използва характерен за своята личност репертоар от психологични защитни механизми. Появата им може да бъде епизодична, най-вече - като реакция на травматични събития, въздействащи върху психиката. Но някои от тях могат да се превърнат в част от личностовата структура на индивида.

Основната психодинамична функция на тревожността е да помага на човека да избяга от осъзнатите у себе си неприемливи инстинктивни импулси и да поощри удовлетворяване на тези импулси с принадлежащи способи в подходящото време. Защитните механизми на его-то помагат за осъществяване на тези функции и охраняват човека от прекомерна тревожност. Фройд определя защитните механизми като съзнателна стратегия, която човек използва за защита от открития израз на импулси от ид-а и срещата им от страна на суперегото.

Дъщерята на Фройд - Ана Фройд - доразвива специфичните механизми, които позволяват да се съхрани целостта на личността в условията на външна или вътрешна заплаха.

Всички защитни механизми включват изкривявания на личността, посредством които се чувстваме по- добре чрез самозаблуждение. Всяка промяна на личността води до промени на съзнанието и всяка промяна на съзнанието води до промяна на личността. Това е взаимнозависим процес.

Съществува йерархична класификация на защитните механизми и от психологично естество, в чиято основа стои относителната степен на зрелост на личността в нейните отделни етапи на развитие:

- нарцистични защити (при децата и при някои лица с психични разстройства)

- незрели защити (в юношеската възраст и при някои непсихотични пациенти)

- невротични защити (при невротично болни и при възрастни хора, подложени на психичен дистрес)

- зрели защити (в зрялата възраст на психично здрави хора).

Последните видове защити (в зрялата възраст на психично здравите хора) представляват адаптативни социално-психологични, здравословни механизми, характерни за психично здравия човек в зряла възраст. В тях се включват следните видове психологични защитни механизми:

- Общуване - От гледна точка на приспособяването към средата, общуването представлява един от основните адаптационни или защитни механизми срещу стреса.

- Алтруизъм - личността изпитва удовлетворение от това, че може да служи, да помага на другите хора с полезни за тях действия и чрез съпреживяване на техните чувства;

- Аскетизъм и самоизолация - директно отхвърляне на всички съзнателно преживявани удоволствия, елиминиране на удоволствието като един от аспектите на човешките преживявания;

- Поставяне и реализиране на цели от висшите етажи от скалата на човешките потребности - професионална и социална реализация, работа за просперитета на отечеството, работа за защита на отечеството, приобщаване към идеалите на градивния национализъм...

- Изтласкване - отстраняване от съзнанието на нежелани и стресиращи импулси - един от простите защитни механизми, насочен към отхвърляне от съзнанието на неприемливо съдържание. На човек му предстои някакво неприятно задължение и той забравя телефонния номер, на който е длъжен да позвъни;

- Отричане - отказ да се приеме или да се изправим пред заплашваща ситуация. Проявява се в отказ да се разбере реалната причина за поведението: говори с гневен глас, мимиката на лицето изразява злост, но той отрича. Алкохолиците често отричат своята зависимост от алкохола. родител, чието дете се е провалило в поведението е склонен да отрече "моето дете не може да извърши това";

- Регресия - връщане към по ранни начини на действие или чувстване; връщане към инфалтилни поведенчески механизми и по-ранни детски стратегии. В емоционално трудни ситуации, възрастните могат да се държат като деца (да вярват в ирационални неща, например - в духове). Връщането към оралния стадий се свързва с орално удовлетворение (употреба на алкохол). Импулсивни реакции. Неоснователен риск. Агресивни действия срещу авторитети;

- Рационализация - търсене и намиране на извинения за прегрешения и недостатъци с цел избягване на себеобвинение, разочарование и критика от страна на другите. Склонност да се обясни определено поведение с неосъзнаван или неприемлив мотив лично и ясно. Способ за справяне с тревожността и фрустрацията (неудовлетвореността). Има отношение към аргументацията, при което ирационалното поведение изглежда напълно разумно и се оправдава от околните. Баснята на Езоп за киселото грозде и лисицата. Ако жена отказва системно на поканите на мъж, той я характеризира като непривлекателна. Ако кандидат-студент не успее в приемните изпити, може да убеждава себе си в това, че не харесва тази специалност, за която кандидатства.

- Проекция - приписване на другите на собствените неприемливи мисли, чувства и импулси; изнасяне и прехвърляне на собствените представи, желания и качества в околния свят. Напр. прехвърляне на неприемливи сексуални и агресивни импулси върху друго лице, което се критикува.

- Създаване на реакция – превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси, напр. обгрижване на едно необичано дете, поддържане на педантична чистота, вместо асоциални тенденции (при натрапливите неврози).

- Изместване - пренасочване на импулси (например, гняв) от реалната цел (поради опасност) към по-безопасен обект. Смяна на обекта, към който са отправени чувства (в случаи, когато тези чувства са тревожни и опасни): отправяме чувства на гняв към партньора си, иначе предназначен за началника ни;

- Формиране на реакция - отричане и обръщане на чувства (например, любовта се превръща в омраза или омразата се превръща в любов);

- Психосоциална защита – екстериализиране на вътрешно-психичните конфликти. Лицето се опитва да използва някой член на своето семейство, за да се освободи от собственото напрежение в рамките на вътрешно-психичния конфликт. Например, на сина се поставят големи изисквания, той е длъжен да замести баща си, да достигне социален престиж, който е бил недостъпен за бащата. Или една майка поощрява децата си към скандал, за да може да ги накаже, след това.

- Идентификация - идентификация с друг човек; сравняване с някой друг, напр. детето се сравнява с някой от родителите си (първична идентификация). При интроективната идентификация, другият се поглъща изцяло в собствения Аз, който се иденфифицира с някои или почти всички качества на обекта на идентификация (другия).

- Сублимация - трансформиране на неприемливи потребности в приемливи амбиции и действия. Дава възможност в процеса на адаптация човек да измени своите импулси, така, че да ги прояви в социално приемлив израз (мисли, действия). Приема се като единствено здрава, конструктивна стратегия за обуздаване на нежеланите импулси, тъй като позволява да измени целта и/или обекта на импулсите без сдържане на проявлението им: жена със силно неосъзнати садистични импулси може да стане хирург или първокласна романистка. Според Фройд, сублимацията на сексуалните инстинкти е причина за велики достижения в западната култура и наука.

- Фантазиране - мечтаене и неговите заместители, като начини за избягване от проблемите или на скуката;

- Компенсация - опити да се замести някое чувство на неадекватност чрез постигане на успех и превъзходство по друг начин; при вродени недостатъци личността се опитва с големи достижения в др. области да дезактуализира комплексите си.

- Интроекция – приемане на образа (imago) на един обичан или мразен човек в собствения Аз (вторична идентификация), поглъщане на бащиния imago и интернализиране на вътрешния конфликт или интроекция на агресивни импулси по отношение на други, включително обичани хора и прехвърлянето им в автоагресия. Напр. желание за самоубийство и упрек към себе си при невротична депресия.

- Конверсия – превръщане на импулси, които не може да се реализират в телесни (моторни, сензорни или вегетативни) симптоми, т. нар. конверсионни симптоми, чрез които изтласканото желание се демонстрира символично. Изборът на симптома се осъществява по принципа на locus minoris resistentiae, това са органи, които функционално са предразположени, били са болни или имат някакво символично значение. Напр. трудност да се преглъща във връзка с неспособност да се преглътне някаква обида.

- Отменяне - действия, целящи, като че ли да се отмени някое зло, което човек допуска, че е сторил;

- Интелектуализация - криене на емоционалния отговор зад думи и твърдения, отричащи проблема; чувства и конфликти се описват като абстрактен интелектуален проблем. Това е ефект на вътрешно-психична съпротива.

- Реактивно образование - способ да се действа противоположно на това, което човек иска да направи: зависимият човек реагира с несъгласие, негативизъм с решенията с родителите си; не следва даваните му съвети. "Не се доверявайте на партньорите си!" - съветва бизнесмен, който сам е нечестен. "Всички мъже си мислят само за едно." - казва млада жена, която изпитва силно сексуално влечение;

- Сякаш нищо не е станало - отстраняване на чувството за вина с магически, постоянно повтарящи се постъпки или забрани. Напр. избягване на допир с определени предмети или хора при натраплива невроза.

- Отреагиране - начин за бунтуване и намаляване на напрежението;

- Себеотричане - спечелване на другите или търсене на съчувствие;

- Търсене на силни усещания и увеличаване на адреналина в организма;

- Проява на чувство за хумор...


При хора с тежки разстойства на личността, депресивните състояния причиняват много повече поражения върху качеството на живота и социалното функциониране на индивида, в сравнение с пораженията при хора със здрава или невротична структура на личността.
Категория: Технологии
Прочетен: 11999 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.07.2006 13:27
Търсене

За този блог
Автор: istorik
Категория: Технологии
Прочетен: 77078
Постинги: 7
Коментари: 6
Гласове: 239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031